Полепналите
фрески по стените
Завихрят
се във танц от светлина.
Очите
им, лицата и ръцете
Се впиват
страстно в моята душа.
Безсилен
съм, не мога да отмина
И хващам
се, че шеметно летя
Във
танца им от хиляди години,
Неземна
прелест, дивна красота.
Стоя
под купола, главата горе
И левитира
моята душа,…
Не
сещам тежест, само свят огромен
На
чиста обич, мир и свобода.
Стефан
Стефанов
23.08.2018
ГББГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар