Очаквам
огънят отново да избухне
С горещата
си сила прекомерна
Да
вляза в него, вятърът да стихне,
Вселената
да стане неизмерна.
Пресичайки
хилядата огнища
Без
капка страх за кожата ми бледа
Да
блесна всред пожарните пълчища,
Разбирайки
какво ми шепне Веда.
Когато
мина бавно през предела
На
хилядите градуси позлата
Да
се завърна уж на вододела -
Но
с тялото уви, а не с душата.
Стефан
Стефанов
07.08.2018
ГББГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар