Две
слънца в очите ми се впиват,
Уж
залязват, но са хологлами,
Хванати
в мистичните капани
На
аржентените амалгами.
Аз
летя на изток, те на запад,
Вятърът
косите ми пришпорва
За
юзди ги ползва посребрени,
Правото
му никой не оспорва.
Вече
се разтварям в светлината,
Скоростта
събира всичко в точка,
Щом
вибрирам, значи е успяло
Времето
да ми даде отсрочка.
Стефан
Стефанов
11.08.2018
ГББГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар