Тропот
на пръсти върху клавиши.
Око
на буря – само едно.
Полет
на жерав в мъгливи ракити.
Сърдечен
удар – кървав. Защо!?
Простор
облякъл твоята кожа,
Ярко
настръхнала в страст и мечти.
Ледени
мечове режат дъха ми.
Падам
безпаметен - мъртъв почти.
Лаят
на куче, порив на вятър,
Звън
от камбана, ред белези,
Правят
възможна дивната смяна
На
път буренясал - с любов и сълзи.
Стефан
Стефанов
24.01.2019
ГББГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар