Дзисей 4

Безпаметен кодекс на чест,

Пулсиращо от страст небе,

Ревящ от страх двигател,

Превръщат клетото момче

Във въглен непонятен!

Стефан Стефанов

30.11.2019 ГББГ

Първичен страх

Да идва студът

За да се разтреперя

С чист първичен страх.

Стефан Стефанов

29.11.2019 ГББГ

Лед

Сковано от мраз,
Снежно блатото страда.
Лед в мойто око.

Стефан Стефанов
29.11.2019 ГББГ

Вечни тайни

Цветята ни разкриват вечни тайни,

Наяве закодирани във тях,

Галактики и купове извайват,

Разцъфнали като лица без страх.

Разсипани по китните ливади

В градините надигащи глави

Със вятъра танцуващи в прохлада,

Разпръскващи уханни доброти.

Но само да ни кажат, да изтъкнат,

Секретните дъги от цветове,

В които са събрали чудесата

На цялото ни видимо небе.

Стефан Стефанов

25.11.2019 ГББГ

Фракталната спиралност

 

Със утрото те тихичко изгряват,

Цветята ми – уханни светове,

Препълнени със дъхави въздишки,

Парфюми страни, мирис на дете.

О, как обливат с благост те душата,

Потръпваща в екстазна красота,

А с чистият възторг въртят цветята,

Фракталната спиралност на света.

Стефан Стефанов

24.11.2019 ГББГ

Дуйни ми, дуйни

                      /почти родопска песен/

Дуйни ми, дуйни братко ле ветре,

Че издувай малкана мома,

Малкана мома от планино.

Дуйни ми, дуйни братко ле ветре,

Че издувай малкана мома,

Малкана мома от полено.

Дуйни ми, дуйни братко ле ветре,

Че издувай малкана мома,

Че я дуйни в мойнана коща!

Стефан Стефанов

19.11.2019 ГББГ

Целувката

Целувката е мека и добра.

О, тя е страстна, кървава и мощна,

Говореща ни нежно без слова -

Космическа, божествена, разкошна.

Стефан Стефанов

18.11.2019 БГГБ

Старинни думи

Старинни думи той изрича

За да се ясно изрази,

Съвременните викат болка

В очи на влюбени сърни.

Ах, как изписва ги гиздиво,

Навезани като гайтан,

Посипани като алтъни

По гушка бяла и сукман.

Та почват те, та проговарят,

Та звънко пеят песента

На българската превъзходност

В космическата тишина.

Стефан Стефанов

18.11.2019 ГББГ

Времето

Той не знаеше как да се оправя с времето.

Не можеше да го чете.

Не можеше да го пише.

Не можеше да го смята.

Не можеше да го рисува.

Не можеше да го танцува.

Не можеше да го свири.

Не можеше да го пее.

Не можеше нито да го яде, нито да го пие.

Но най-вече не можеше да го диша.

Абсолютно нищо.

За него времето се оказа едно голямо нищо.

Нищо!

Стефан Стефанов

13.11.2019 ГББГ

Нищост

Ще задържа последната въздишка,

Дълбоко, до безкрайност вцепенен,

Отвъд чертата, сребърната нишка

И страстното усещане за ден.

Добър съм много в опита за пищност,

В жонглирането ловко с нищостта,

Където трансцедентната магичност

Изчезва в абсолютността на вечността.

Стефан Стефанов

03.11.2019 ГББГ

С кого?

От слънчевата пита си отчупвам

Комат гореща, ярка светлина.

По снежните полета волно тичам

За да бродирам бяла самота.

А вятърът с косите ми флиртува

Превръщайки ги в арфа на мощта.

Дъждът ме къпе като малко бебе

И ме облича в пареща мъгла.

В тревата лягам, тя ми е постеля…

С кого да споделя върховността?

Стефан Стефанов

08.11.2019 ГББГ

Обичам да е бяло

Обичам да е бяло, да е снежно,

Затуй жените ми са бели като сняг,

Искрящо меки, пенести и нежни,

Разплискващи вълни от благодат.

Във бялото се хвърлям и се губя,

В насладата извираща от там.

Очите и ръцете ми полепват

И в бяло се превръщам бавно сам.

Стефан Стефанов

03.11.2019 ГББГ

Картината на моята любов

Да, тя е безпричинна, безобразна -

Картината на моята любов.

Рисунката е толкоз непонятна,

Че вика само потрес и възторг.

Немислима е нейната природа

И няма как ръка да я държи.

Безсилни са очите да я видят,

Ако не гледат през порой сълзи:

Сълзи на радост, щастие, блаженство,

Наслада дивна, вечна красота,

Изпепеляваща до бялост нежност,

Заселена в пробудена душа.

Стефан Стефанов

02.2019 ГББГ

Есенната нагота

Съблича се гората бавно,

Оголва клони лист по лист.

Вихрушките четат спирално

Писма със златен акростих.

Прошарват се и небесата

Със бели пухкави мъгли.

Дали ще може тишината

Да каже колко я боли?

Прилича ми на ласка плаха,

На изповед с полууста,

Изпепеляващата нежност,

На есенната нагота.

Стефан Стефанов

02.11.2919 ГББГ

Есенна кантата

Дърветата си правят групов стриптийз,

Оголват бавно мощните снаги

Във вихъра на танца им прощален

Захвърлят пролет, лято и мечти.

Кръжат листата, вятърът ги гони,

Безбройни хвърчила летят в ята.

Ечи в гората вечната кантата,

Приканваща за взривна тишина.

Когато стихнат сетните ѝ ноти,

Дърветата са голи и сами.

Е, може би кълвачът ще почука,

Но кой ще отговори, и дали!?

Стефан Стефанов

02.11.2019 ГББГ