Голямата
сянка, наречена нощ,
Отвсякъде
бързо извира.
Превзема
просвета на стария мост,
Цветята
в килера прибира.
Но
ето светулка с немирни крила
Във
тъмното мощно пулсира.
Прегаря
гъстия черен компас
В зениците
радост полира.
Стефан
Стефанов
08.07.2020 Чавей
Няма коментари:
Публикуване на коментар