Сок

Вятърът в клоните седна, -

Пошумя, пошумя и заспа.

Много неканена сврака

Отиде да види това.

Гората бе тиха – прозрачна,

Застинала в унес дълбок,

Но само за поглед невиждащ,

Кипящият вътрешен сок.

Стефан Стефанов

20.07.2020 Чавей