Камeнно стихотворение

 

Роден съм с камъни в сърцето.

Със тях съм вещо съграден.

За мене крепостта е цвете,

А храмът полет устремен.

 

Чешмите са бъбриви баби.

Мостовете пък хвърчила.

Къщите с широки порти,

Сякаш ангелски сърца.

 

Пее камъкът, въздига,

Песен чудна, тон след тон.

И по нищо не прилича

На бездушния бетон.

 

Мойте каменни основи,

Още дядо натвори,

Та над тях да зидам волно,

Чудеса от канари.

 

Стефан Стефанов

21.09.2020 Чавей