Стюардеса
по имени Жана,
Вчера
влезе във моя живот.
Беше
дълга разходка за двама
Със
излитане и със възход.
От
летене по нощните стражи,
Спеше
права на моя балкон
И до
късно броеше звездите,
Сочейки
ги със токче пилон.
Там, сред облаците, бе станала лека –
Да
я духнеш и пада сама,
А студените
питиета
Я поддържаха
не на шега.
Стюардеса
по имени Жана,
Се
насели във моя балон
И сега
си летим из безкрай,
А земята
е само за фон.
Стефан
Стефанов
07.09.2020
Чавей
Няма коментари:
Публикуване на коментар