Кожата
ми
E малко
сама.
Ела
и завий ме –
Нали
си жена.
Не
иска дрехи.
Не
иска звезди.
Малко
след залез
Тук
остани.
Кожата
ми
Е още
сама.
Нямаш
ли милост –
Нали
си жена!
Атлаз
и коприна,
Радост
и мощ.
Среднощна
картина –
Небивал
разкош.
Кожата
ми –
Слабо
звено.
А
пък очите –
Те
пък защо!?
Стефан
Стефанов
05.09.2020
Чавей
Няма коментари:
Публикуване на коментар