Живее някой в звездното небе,
Но някак си съвсем не му се слиза
На този къс възстръмно битие,
На тази шарена протрита риза.
Готов съм да посрещам с питие –
Във проста чаша, сок от сладки вишни.
Отдавна гледам живото небе
И чашите съвсем не са излишни.
Стефан Стефанов
30.08.2020 Чавей
Няма коментари:
Публикуване на коментар