Оня стон

 

Тя премина през моя праг,

Най-после дойде!

Тъмната кожа не ми е враг

След нея следва море.

 

Усмихна се къщата, грейна пак,

Какви прекрасни ръце!

Всички цветя направиха знак:

Браво на теб момче!

 

Вечерите дълги под звездния клон

Не свършваха с просто суфле.

Нежност сърдечна и оня стон…

И кожа със дъх на кафе…

 

Стефан Стефанов

05.05.2022 Чавей

Il palazzo del gatto infinito