На
ранина, още сънен, нахлузвам панталона и се започна: чувствам, че нещо
сравнително голямо и пъргаво започна да лази по крака ми, насочвайки се към
онова място.
-
Кой
си те бе? – извиках бая стреснато аз.
-
Стършел.
– получих лаконичен отговор.
-
Какво
правиш там? – запитах бързо и с нарастваща тревога.
-
Имам
мисия. – отново лаконично отговори той.
-
Каква
мисия бе човек?! – едва не паднах от леглото аз.
-
Да
ти увелича потенциала.
На
часа, панталонът, заедно с мисионерът се намериха запряни в пералнята.
То
бива, бива мисии, ама чак пък такива!
Стефан Стефанов
27.05.2022 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Няма коментари:
Публикуване на коментар