Качвам
мотора и тръгвам.
Знам,
че няма пътища, че няма посоки.
Затова
тръгвам без да мисля.
Само
слънцето свети в очите ми
и сълзите
ми го превръщат в дъга.
Това
е от вятъра може би.
Или
това е моята съдба?
Прекрасен
свят ще те обходя!
Но
не заради витрините,
рекламите,
светлините,
не
заради суетата,
а заради
нея.
Само
слънцето свети в очите ми
и сълзите
ми го превръщат в дъга.
Това
е от вятъра може би.
Или
това е моята съдба?
Да,
сега обикалям света,
но
не за да я търся.
Тя
е във мен, зная!
Невероятна
моя,
правя
това пътешествие
само
за теб.
Само
слънцето свети в очите ми
и сълзите
ми го превръщат в дъга.
Това
е от вятъра може би.
Или
това е моята съдба?
Ще
карам неспирно
докато
не ме прегърнеш истински,
докато
не ме приемеш истински,
докато
не си със мене истински.
Само
слънцето свети в очите ми
и сълзите
ми го превръщат в дъга.
Това
е от вятъра може би.
Или
това е моята съдба?
Стефан
Стефанов
06.01.2023
Чавей
Няма коментари:
Публикуване на коментар