Аз
стоя близо до прозореца
и плача
с диамантени сълзи.
Вселената
ме прегърна,
защото
не може да понесе това.
Ти
си тръгна и останах сам.
Сам
в безкрайността.
Сам
в самотата.
Ела.
Аз
стоя близо до прозореца
и плача
с диамантени сълзи.
Вселената
ме прегърна,
защото
не може да понесе това.
Любовта ми няма да свърши.
Защото
Вселената ме прегърна,
а тя
няма край.
Ела.
Аз
стоя близо до прозореца
и плача
с диамантени сълзи.
Вселената
ме прегърна,
защото
не може да понесе това.
Но аз искам твойта прегръдка.
Чакам
твоята глътка вода.
Защото
тя ме съживява.
Ела.
Аз
стоя близо до прозореца
и плача
с диамантени сълзи.
Вселената
ме прегърна,
защото
не може да понесе това.
Сълзите ми са бисери.
Но
любовта ми е безценна.
Защото
е само за теб.
Ела!
Аз
стоя близо до прозореца
и плача
с диамантени сълзи.
Вселената
ме прегърна,
защото
не може да понесе това.
Стефан Стефанов
31.01.2023
Чавей
Няма коментари:
Публикуване на коментар