Преродената мощ, разтвори крила
и пространството, мина през нея.
По смолистата гръд, на вековна гора,
се промъкна сълза и замръзна със слънцето в нея.
Безподобният танц, на безкрайни ята,
нарисува, картина за нея.
А в смълчаната пустош, на сиротна душа,
стон на гонг, се отправи към нея.
Я вземи и дари, не отпускай очи,
всичко твое, отново на нея!
Стефан Стефанов
01.02.2024 Чавей
Няма коментари:
Публикуване на коментар