Змей и Милена

/не по П. Ю. Тодоров/

Змей, залюби Милена.

Милена, Змея не люби.

Не люби, още не рачи,

най-си му люто говори:

Змейо ле, Змейо, змеище,

ой ми зелено страшище,

връщай се Змейо, в гората,

в гората, вдън пещерата.

Там дето слънце не оди,

там дето стадо не броди,

че ми изгори душата

твоята клетва фърката.

Дето да ида - теб видя,

дето да седна приседна -

тебе до мене погледна.

То бива, бива отрада,

но стига с тази наград!

Не искам тебе да зная,

а волна да съм в безкрая. 

Тъй дума мома Милена,

а Змеят легна, простена...

Народният гений

25.10.2026 Чавей змеището 

Книгата

Книгата е като птица -

волно над света лети,

писана е от десница,

сбира радост и сълзи.

Книгата е като цвете -

мисълта я посади.

Щом я вземеш във ръцете -

мъдри думи ти шепти.

Книгата е като слънце -

пръска в мрака светлина,

крие в страниците зрънце

от вселенска красота.

Венелина Стефанова

"Отронени сълзи"

Габрово 2023

Нека бъда

 

Настоящото стихотворение е от последната стихосбирката на Венелина Стефанова "Отронени сълзи". Прекрасна наша габровска поетеса.

+++
Нека бъда нужна като солта,
без която не може човекът,
да живея богоугодно в света
и да пазя до края заветът.
Нека бъда доброто дърво,
добър плод, което да дава,
нека цялото ми същество
на Бога да се уповава.
Нека бъда добрана земя,
в която семето като попадне,
десетократно да дава зърна
и нито едно да не пропадне.
Боже, влез в моето сърце.
за да стана частица от Тебе,
ще се радвам като дете
до мигът, от живота, последен.

Венелина Стефанова
"Отронени сълзи"
Габрово 2023

Вижте по-малко

Най-спокойното място

Най-спокойното място на тази земя

е, когато се оставиш в ръцете на Бога.

Тогава изчезва всяка злина,

тогава топи се всяка тревога.

Боже, люлей ме във свойте ръце,

пренеси ме през бури и урагани,

знаеш, че дарявам Ти свойто сърце -

засели го в места от тебе избрани.

Боже, що над всичко и всекиго бдиш,

закриляй ме с Твоята крепка десница,

Ти бурите страшни ще укротиш,

за да гори в ръцете ми малка свещица.

Нека пречистят ме моите сълзи,

нека без Господа аз да не мога.

Най-спокойното място на тази земя

е, когато се оставиш в ръцете на Бога.

Венелина Стефанова

"Стават чудеса" 2017 г.

Габрово

Заключената джунгла

Джунглата е в твоите очи:

гледа, диша, дебне непресттанно.

Скок във тъмното не ще я разруши,

но твоите секунди сваршват явно.

Джунгла е в твоята душа.

Ти си джунгла насред простора.

Вселената отдръпва се сега,

щом към нея ти обърнеш взора.

Стефан Стефанов

10.09.2026 Чавей

Залези

Залезите ми - 

красиви и щастливи. 

Твоите дали?

Стефан Стефанов

06.09.2026 Чавей

Малка, лятна песничка на полевъда.

 

Не, не ща да поливам,

да полива небето,

аз ще тръгна на изток,

там че чака морето.

Та защо да се пържа 

в парника на полето,

като мога за пия

бирка под чадърчето?

Лято, жежко и голо,

цяло в слънце огряно,

да си спретнем разкосче,

никъде не видяно.

Стифан Стефанов

09.07.2026 Чавей

Il Palazzo del Gatto Infinito

Отлитане

 

Бяло вързопче във сочна трева,

свито кравайче в безкрайна нега,

спи, отлетяло от тази земя,

даже не диша, не шава света.

Стефан Стефанов

19.06.2026 Чавей  

Il Palazzo del Gatto Infinito

Започна се

Започна се сезонът на компотите,

обрули той череши и мечти.

Косовете със човки понаточени

плачеха с костилкови сълзи.

А аз слънца затварям във буркани стъклени

за зимните, студените си дни.

Прекрасно е да почнеш със сезоните

в които слънцето блести, блести, блести.

Стефан Стефанов

10.06.2026 Чавей - компотаджийницата

Вертикални мостове

Вертикални мостове

не допират земя,

тя земята е лесна,

малко кал и вода.

Но над нея е бездна

мириадна почти,

тъмна, хладна и звездна,

без душа може би.

Накъде се отправяш,

сам незнаещ защо?

Обърни се навътре,

там е Той, там е То.

Стефан Стефанов

31.05.2026 Чавей

Il Palazzo del Gatto Infinito

Сразен

Изветрява парфюмът на чувствата,

любовта се стопява, таѝ

и небето попива тъгата ми

с едри, чисти, кристални сълзи.

Не успявям да спра рязстояния,

времена, разпилени мечти...

Празна стая ме чака безпаметна

и големи, и тъжни очи.

Опустошена до стрък е душата ми,

самотата е нейният плен.

Не успявам, не мога, предавам се.

А присъдата: ти си сразен!

Стефан Стефанов

22.05.2026 Чавей

Il Palazzo del Gatto Infinito

Кажется

Кажется я добрый, а вроде бы и нет, 

не пытай ты старий, верний пистолет!

Стефан Стефанов

15.05.2026 Чавей

Il Palazzo del Gatto Infinito

Малка, че и жълта

малка, че и жълта лятна песничка

Лятото напира,

времето лети.

Малка жълта рокля,

извън нея ти.

Скъсани сандали,

морски глъбини.

Малка жълта рокля,

извън нея ти.

Парещи талази,

пенести вълни.

Малка жълта рокля,

извън нея ти.

Нощ над Ропотамо,

огнени следи.

Малка жълта рокля,

извън нея ти.

Палатката е тясни

за толкова мечти...

Малка жълта рокля,

а без нея ти.

Стефан Стефанов

13.05.2026 Чавей 

Il Palazzo del Gatto Infinito

С други думи...

Не искам нищо,

просто се закачам.

Не прося нищо,

само съм проклет.

А котката ми,

шарена погача,

подсмива се:

ти май не си наред!

Стефан Стефанов

02.05.2026 Чавей Палацото

Гората

Гората - плът иконостасна,

пълена с слънчеви петна,

ек на птици в тишината,

цветни сцени, венчила,

дракони и самодиви,

скрити във резбован рай 

зад завеси милостиви

на познание безкрай.

Притъмняваща навътре,

но прозираща нега

и разкриваща попътно

с тихи стъпки вечността.

В нея Марангозът вещен

е изрязъл със длето

жива приказка разкошна,

малко светло тържество.

И добавил, като Молер,

образи и цветове

на доктринната си жива

с нежно име "Светове".

Стефан Стефанов

22.04.2026 Чавей Палацото

Вселената

Вселената - утроба безконечна,

раждаща живот подир живот.

Той диша, смее се, дори изчезва,

но търси обич в майчиния свод.

Каква възхита, същност непонятна

и нежна сила, любеща света...

Разкощът идва, вече е понятно,

Вселената е бременна - ела!

Стефан Стефанов

30.03.2026 Чавей Палацото.

Права

 

Той заяви права за вечни времена

над нейната чиста, крехка душа.

Тя се усмихна едва и каза: ела,

да започваме още сега -

чака ни цялата вечност.

Стефан Стефанов

19.03.2026 Чавей

Стихотворение в черно

 

Смъртта облече малка черна рокля,

отиваше на среща през нощта.

Светът бе черен, черен беще още

остатакът от нейната душа.

Добре дошла, отдавна те очаквам.

Да сипя ли по чашка пустота?

Такава среща и такива гости...

А вън е черна, дивна красота!

Стефан Стефанов

16.03.2026 Чавей 

Какво всащност има

Няма време.

Пространство няма.

Няма причина.

Има игра.

Стефан Стефанов

15.03.2026 Чавей Палацото

Ненужност

 

 

Комфортна ненужност седна до мен –

пием небрежно, говорим на сленг…

Времето спъна се, не може да спре,

пръсна минути, дори часове.

Гледам го – жалко, не знае кога

свършва завинаги тази игра!

 

Стефан Стефанов

28.02.2026 Габрово - ненужността