28 август, 2013
23 август, 2013
Пиянство
От
дълго време я преследвам,
Но
тя извива се така,
Че
бялата й мека нежност
Не
стига моята ръка.
Усмивката
й е сияйна.
Смехът
й бисерен на вкус.
Но
пази къдравата тайна
И плажът
е до голо пуст.
Не
мога в нея да запаля
На
кладата свирепостта.
Тя
не ми вярва, нито страда,
А ме напива със сълза.
Стефан
Стефанов
23.08.2013
GBBG
Сол
Солта
е ценна като всичко бяло.
За
нея са се водили войни.
Дори
кошутата с пределна нежност
Във
нея впива устни и мечти.
За
нея няма граници, прегради,
Забрани
тежки, скупчени врати.
По
пътища вълшебни и горещи
В пустинята
като река струи.
За
нея се преместват планините.
Дори
морето се превръща в прах.
С
едничка безподобно сладка мисъл,
Във
рана да я сложат – пълен крах!
Стефан
Стефанов
23.08.2013
GBBG
Абонамент за:
Публикации (Atom)







