Пиянство

От дълго време я преследвам,

Но тя извива се така,

Че бялата й мека нежност

Не стига моята ръка.

Усмивката й е сияйна.

Смехът й бисерен на вкус.

Но пази къдравата тайна

И плажът е до голо пуст.

Не мога в нея да запаля

На кладата свирепостта.

Тя не ми вярва, нито страда,

А ме напива със сълза.

Стефан Стефанов

23.08.2013 GBBG