Без обувки

На кой са му притрябвали обувки,

Затворени, със връзки при това?

Не може ли, щом вече си по дупе,

Да шаваш с пръсти даже на крака?

Каква наслада само, да те следва,

На пясъка седефеният под.

Трънаци да си шепнат с ходилата

И те да вият също кат койот.

А щом като се сдуят уморени

От преходите по рида свещен,

Да ги накиснеш във води прозрачни

На извора до болка изстуден.

Стефан Стефанов

21.08.2013 GBBG