Солта
е ценна като всичко бяло.
За
нея са се водили войни.
Дори
кошутата с пределна нежност
Във
нея впива устни и мечти.
За
нея няма граници, прегради,
Забрани
тежки, скупчени врати.
По
пътища вълшебни и горещи
В пустинята
като река струи.
За
нея се преместват планините.
Дори
морето се превръща в прах.
С
едничка безподобно сладка мисъл,
Във
рана да я сложат – пълен крах!
Стефан
Стефанов
23.08.2013
GBBG
Няма коментари:
Публикуване на коментар