Полата
й оптично светотатство
За
миг превзе размирния площад.
Потрепна
само и взриви богатство,
Събирано
в безценния квадрат.
Изплашена
на сянката снагата
Сама
се скри в настръхналия хлад.
Полюшна
се и в този миг тъгата
Пропя
с възторжен истеричен лад.
Фонтани,
кафенета и витрини
Се
подредиха като на парад,
А статуите,
същи монахини,
Загърбиха
останалия град.
И слънцето
и вятърът в единство
Извършиха
прозрачния обряд.
Полата
й развихрено моминство
Възнесе
се в един по-хубав свят.
Стефан
Стефанов
29.08.2013
GBBG
Няма коментари:
Публикуване на коментар