06 юли, 2018
02 юли, 2018
01 юли, 2018
Стари рамки
Обичам
да подреждам стари рамки,
Да
ги изпълвам с нови светове
На
тичащи по плажа без презрамки,
На
чупещи очите цветове.
Те
тихо ме превърнаха в художник,
Живеещ
само в дивна красота,
Препускаща
с кентавъра триножник,
С единствената
дреха – голота.
Не
искам нищо, то само ме гали…
Не
вземам, а раздавам благодат,
Далече
от препълнените зали,
Единствено
със рамките богат.
Стените
ми отдавна са сравнени
На
тяхно място - хиляден разкош,
На
гледките от Тебе сътворени,
Препълнени
с любов, душа и мощ.
Стефан
Стефанов
01.07.2018
ГББГ
29 юни, 2018
Мисли хвърчила
„…в който ден вкусиш от него, бездруго /със
смърт/ ще умреш.“
/Бит. 2:17/
Прехапано
червило се усмихва.
Презрамка
пада, пада и нощта.
Нелек
парфюм в гърдите ми притихва,
А
джазът гали, гали съвестта.
Разхвърляните
думи по леглото.
Искрящи
чаши, чаши самота.
Отблясъци
от свещи по лицето.
Летящи
мисли, мисли хвърчила.
Проникват
се нетрайните предели.
Потайни
сенки, сенки на страстта,
Превземат
дишащите двама бели
До загуба
на памет за смъртта.
Стефан
Стефанов
29.06.2018
ГББГ
26 май, 2018
20 май, 2018
Абонамент за:
Публикации (Atom)







