Тялото

Със слънчева вода обливам

Прекрасното си тяло вярно.

В хавлия мека го увивам,

А то ме следва благодарно.

Към спалнята в звезди разкошни.

И даже май, че ми се моли

За спомени, и то среднощни,

И непременно да са голи.

По пътя вземаме си чаша,

Препълнена със сок от дюли,

Превърнати в златиста свежест

Току през жегите на юли.

Релакс е формулата вечна,

Която следва мойто тяло,

Познало болката сърдечна.

-      - Подай ми твойто одеяло…

Стефан Стефанов

31.10.2018 ГББГ

Щедрата

През есента на стола седнал

Приемам слънчевия дар,

А покрай мене тя се вихри

Разюздана като пожар.

Каква богата орисия,

Каква прещедра красота.

Тук няма нужда от просия,

Тя всичко дава ти сама.

Какви листа, какви милувки,

Нестихваща за миг игра.

Дори презрелите целувки

Са знак за бяла тишина.

Любимата ми цветна есен

Дарява ме – същински цар

С последните си капки топли

И къпе ме с небесен цяр.

Стефан Стефанов

29.10.2018 ГББГ

Блаженство

Пъстроцветни пеперуди, куп танцуващи листа,

Малки феи, но пък луди, фокуси на вечността.

Този свят е само "искам". Този свят е само "съм".

Даже силно да извикам, то ще е напразен звън.

Преоткривам тишината, светлината, любовта.

Обожавам истината и прегръщам смелостта.

Пъстроцветни до припадък във Венеция съдби,

Маски пищни, пушек сладък, костюмирани мечти.

Джазова нощта пристига. Непомагащи звезди.

Самотата поглед вдига, няма повече сълзи.

Утопичната система се разпада и руши 

И блаженството превзема хилядите ми души.

Стефан Стефанов

22.10.2018 ГББГ

Константа

Светът е голям,
а птичката все така малка.

Гневът е голям,
а птичката все така малка.

Страхът е голям,
а птичката все така малка.

Срамът е голям,
а птичката все така малка...

Стефан Стефанов
13.09.2018 ГББГ

Зиморничавият

Зиморничав съм сутринта,

Треперя като шума,

Бе малко строга с мен нощта

За туй не ще и дума.

Безпътни камъни стоят

Във ничия посока.

Играе приказка светът

Във тишина дълбока.

Разгръща старото дърво

Листата пожълтели,

Чете по спомени четмо

С години побелели.

Кого затопляш ти нега

И във чия постеля?

Зиморничав съм аз сега -

Откакто ме простреля.

Стефан Стефанов

04.10.2018 ГББГ

Есенна импресия

Ръждясва бавно есента

И златото тъмнее,

Листа и мисли-хвърчила

Копринен вятър вее.

Протягат се ръце-лъчи

Към дъхави смокини.

Вихрушки прашни от мечти

Умират да са сини.

На прага утрото с кожух

Изпраща мрачината.

Къделя-време, май на пук,

Изпреде самотата.

Прибират се ята във строй,

Южнякът се спасява,

Уж чезне всичко изведнъж,

А всъщност се засява.

Стефан Стефанов

02.10.2018 ГББГ