Зиморничавият

Зиморничав съм сутринта,

Треперя като шума,

Бе малко строга с мен нощта

За туй не ще и дума.

Безпътни камъни стоят

Във ничия посока.

Играе приказка светът

Във тишина дълбока.

Разгръща старото дърво

Листата пожълтели,

Чете по спомени четмо

С години побелели.

Кого затопляш ти нега

И във чия постеля?

Зиморничав съм аз сега -

Откакто ме простреля.

Стефан Стефанов

04.10.2018 ГББГ