Тялото

Със слънчева вода обливам

Прекрасното си тяло вярно.

В хавлия мека го увивам,

А то ме следва благодарно.

Към спалнята в звезди разкошни.

И даже май, че ми се моли

За спомени, и то среднощни,

И непременно да са голи.

По пътя вземаме си чаша,

Препълнена със сок от дюли,

Превърнати в златиста свежест

Току през жегите на юли.

Релакс е формулата вечна,

Която следва мойто тяло,

Познало болката сърдечна.

-      - Подай ми твойто одеяло…

Стефан Стефанов

31.10.2018 ГББГ