Есенна импресия

Ръждясва бавно есента

И златото тъмнее,

Листа и мисли-хвърчила

Копринен вятър вее.

Протягат се ръце-лъчи

Към дъхави смокини.

Вихрушки прашни от мечти

Умират да са сини.

На прага утрото с кожух

Изпраща мрачината.

Къделя-време, май на пук,

Изпреде самотата.

Прибират се ята във строй,

Южнякът се спасява,

Уж чезне всичко изведнъж,

А всъщност се засява.

Стефан Стефанов

02.10.2018 ГББГ