Щедрата

През есента на стола седнал

Приемам слънчевия дар,

А покрай мене тя се вихри

Разюздана като пожар.

Каква богата орисия,

Каква прещедра красота.

Тук няма нужда от просия,

Тя всичко дава ти сама.

Какви листа, какви милувки,

Нестихваща за миг игра.

Дори презрелите целувки

Са знак за бяла тишина.

Любимата ми цветна есен

Дарява ме – същински цар

С последните си капки топли

И къпе ме с небесен цяр.

Стефан Стефанов

29.10.2018 ГББГ