СПОМЕН

Събуждам спомените нежно –

Плашливи са като деца,

Заспали сякаш безметежно,

Но със треперещи сърца.

Извиквам ги току по име

И галя ги като с ръка,

А те ме греят даже зиме

В самотната ми белота.

Прииждат с токчета и шапки,

Поляти с шеметен парфюм

По-вкусни от каноли сладки

И по-опасни от куршум.

Но те са мои и не спират

Да ме занасят цяла нощ,

Дори към утрото напират

С престорен шепот, че съм лош.

Какъв разкош, да имаш спомен,

Който те буди във зори

И уж е гол, но не и скромен…

О, скъпа, просто ме дари!

Стефан Стефанов

12.11.2018 ГББГ