Замръзналата
безподобна пустош
Прикрива
вещо парещи следи.
Децата
ѝ, родени в ледни доби,
Нехаят
за отминали беди.
Виелици,
мъгли, и снегопади
За
тях са като лунапарк блестящ,
Наслада
и почивка за душата,
Бюфет
безплатен, фойерверк искрящ.
На
север още времето е диво
И девствена
е бялата душа.
Заравям
се в снега и черпя сили,
А пустошта
подканя ме: Ела…
Стефан
Стефанов
29.11.2018
ГББГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар