Невидим
вятър ме прегръща
И роши
моята коса.
Каква
стихия всемогъща
Изпращат
сини небеса.
Понасям
се, летя със него,
Крилата
ми гребат със страст
Опияняващата
сила
Наречена
от някой власт.
Невидим
си, но си със мене
Гръмовна
буря, ярък звън,
Сърце,
което тихо стене
Молитва
казана на сън.
Стефан
Стефанов
24.11.2018
ГББГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар