Отдавна

/на Кирил Коларов/

Отдавна нощите и дните

В града ни са като едно.

Тук няма огън, нито жито -

Само бетон, асфалт, стъкло.

Отблясъци от косо слънце,

Неони - светещи лъжи,

Пречупват странно световете,

В които времето лежи.

А там на крачка е простора

На истинската красота.

Излизам и се хвърлям в нея,

А тя подхваща ме – летя!

Стефан Стефанов

30.12.2018 ГББГ

Полярната звезда

Полярната звезда - мерило

За чистота и красота,

Размаха снежното ветрило

И промени за миг света.

Със белите си ръкавици

Погали хорските души.

Дантели, радости и птици

Превзеха техните очи.

Не мърда тя от небосклона

На ярко черното небе -

Основна носеща колона

На днешното ни битие.

Стефан Стефанов

30.12.2018 ГББГ

Перата ми

Перата ми различно са ковани.

В различен строй и лад са подредени.

Докосват те мистични – цветни струни

И красота разбулват помежду ни.

Едни са мощно удряни - брутални -

Със чукове стоманени – големи.

Калявани във ледове кипящи.

Заточвани на камъни зелени.

А други са от тишина родени,

Бълбукаща от извори среднощни.

Извайвани от гъсти - черни пръсти.

Заостряни със звезден прах - разкошни.

Но тези от сърцето произлезли,

Обагрени с червените мандали,

Изписват съвършените картини,

Замайващи ни хиляди години.

Стефан Стефанов

25.12.2018 ГББГ

Рождественски сонет

Зимата дойде на пръсти,

Тихомълком с висота.

Красотата се прекръсти

И надолу полетя.

Преизпълни се простора

Със неземна благодат.

Звуци, светлини и хора

Правеха света богат.

Тази нощ е най-дълбока -

Заредена със мечти.

Тази нощ е най-висока -

Греят детските очи.

Там във пещерата тъмна

Млада Бога се роди!

Стефан Стефанов

24.12.2018 ГББГ

Старците от село

Старците от село поизмряха,

Бяла е и моята брада,

Помня ги в полето, на реката,

На мегдана и на оранта.

Техните железни селски пръсти,

Техните отрудени снаги,

Впрягаха коне в талиги пъстри,

Зидаха дувари с канари.

Старците от сутрин до вечеря,

Ту сами, ту с някой си познат,

Правеха живота да изглежда,

Уж корав, но пълен с благодат.

През зимата до пояс в снежни преспи

Пързаляха се, като че деца

По стръмното надолу, по превала

С голямата изпрегната шейна.

Какви прекрасни хора, как обичах

На пейката със тях да поседя

За минали неща да си говорим,

За днешните без злоба и тъга.

Не ходеха по бани, по курорти,

Почивката им беше тишина,

Но цялата държава съградиха

Вграждайки и своите сърца.

Поклон, поклон, аз помня всичко още

И ще предавам този техен дух

На новите наследници разкошни,

Загърнати във същия кожух.

Стефан Стефанов

11.09.2018 ГББГ

Относно замърсяването на въздуха

Фини прахови частици

Волно си летят,

А под тях две три женици

Правят мармалад.

Стефан Стефанов

15.12.2018 ГББГ

Омесено небе

Задъхано месеше небето

И риташе звездите с крака.

С виковете цъфтящи в полето

Пресушаваше даже река.

Безпаметно гледаше времето

С непосилна в очите тъга,

Тайнството отхвърлило бремето -

Подарило на всички крила.

Тази нощ във нощвите заспиват,

Оградени с месал от звезди

И взаимно до болка се впиват,

Бели хлябове пълни с мечти.

Колко хляб е омесен от пориви

На незаспиващи звездни очи.

Стефан Стефанов

12.12.2018 ГББГ

Красотата вали

Красотата вали - безподобна е,

Тя се спуска от черно небе

И във вихъра точно под лампите

Оживява същинско дете.

Заиграва се с вятъра, с клоните

И танцува на палци от лед.

Пеперудите снежно облечени

Се боричкат не спазвайки ред.

С тях рисува тя по прозорците

И картини в полето реди.

Красотата прегърнала времето,

Бърза твойта душа да спаси.

Стефана Стефанов

09.12.2018 ГББГ

Бели следи

Печата времето следите

По бели листи в зимни дни.

Да ги чета ли!? Забрави!

Стефан Стефанов

04.12.2018 ГББГ

Капчица любовна нагота

Изрязаното деколте на прилива

Разплиска бурно скитащи вълни.

Заля с дъха си парещите склонове

На дюните препълнени с мечти.

От формите им шеметно закръглени

Пораждат се шедьоври на сластта

И хвърлят се вълните очаровани

Със цялата си страст върху брега.

Безкрайната им битка е обречена,

След всеки прилив следва самота.

Страстта не може да удържа порива

Без капчица любовна нагота.

Стефан Стефанов

03.12.2018 ГББГ

ТОЛЬКО ПРО ЛЮБОВЬ

На Малаую кузнечную

Судьба меня вела

И добрая сердечная

Открыла мне глаза

А там то на скамеечке

Ждала меня весна

В какой то яркой шапочке

Цветущая одна

Ну здравтсвуй ты любимая

Давай то на Арбат

Где я рисую вечную

Картину благодат

Ты будешь в ней па прежнему   

Средь множества цветов

Поговорим по старому

Мы только про любовь

Стефан Стефанов

28.11.3018 ГББГ