Старците от село

Старците от село поизмряха,

Бяла е и моята брада,

Помня ги в полето, на реката,

На мегдана и на оранта.

Техните железни селски пръсти,

Техните отрудени снаги,

Впрягаха коне в талиги пъстри,

Зидаха дувари с канари.

Старците от сутрин до вечеря,

Ту сами, ту с някой си познат,

Правеха живота да изглежда,

Уж корав, но пълен с благодат.

През зимата до пояс в снежни преспи

Пързаляха се, като че деца

По стръмното надолу, по превала

С голямата изпрегната шейна.

Какви прекрасни хора, как обичах

На пейката със тях да поседя

За минали неща да си говорим,

За днешните без злоба и тъга.

Не ходеха по бани, по курорти,

Почивката им беше тишина,

Но цялата държава съградиха

Вграждайки и своите сърца.

Поклон, поклон, аз помня всичко още

И ще предавам този техен дух

На новите наследници разкошни,

Загърнати във същия кожух.

Стефан Стефанов

11.09.2018 ГББГ