/на Кирил Коларов/
Отдавна
нощите и дните
В
града ни са като едно.
Тук
няма огън, нито жито -
Само
бетон, асфалт, стъкло.
Отблясъци
от косо слънце,
Неони
- светещи лъжи,
Пречупват
странно световете,
В
които времето лежи.
А
там на крачка е простора
На
истинската красота.
Излизам
и се хвърлям в нея,
А
тя подхваща ме – летя!
Стефан
Стефанов
30.12.2018
ГББГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар