Омесено небе

Задъхано месеше небето

И риташе звездите с крака.

С виковете цъфтящи в полето

Пресушаваше даже река.

Безпаметно гледаше времето

С непосилна в очите тъга,

Тайнството отхвърлило бремето -

Подарило на всички крила.

Тази нощ във нощвите заспиват,

Оградени с месал от звезди

И взаимно до болка се впиват,

Бели хлябове пълни с мечти.

Колко хляб е омесен от пориви

На незаспиващи звездни очи.

Стефан Стефанов

12.12.2018 ГББГ