Перата
ми различно са ковани.
В различен
строй и лад са подредени.
Докосват
те мистични – цветни струни
И красота
разбулват помежду ни.
Едни
са мощно удряни - брутални -
Със
чукове стоманени – големи.
Калявани
във ледове кипящи.
Заточвани
на камъни зелени.
А други
са от тишина родени,
Бълбукаща
от извори среднощни.
Извайвани
от гъсти - черни пръсти.
Заостряни
със звезден прах - разкошни.
Но
тези от сърцето произлезли,
Обагрени
с червените мандали,
Изписват
съвършените картини,
Замайващи ни хиляди години.
Стефан
Стефанов
25.12.2018
ГББГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар