Престани де

Влагата ръмжи –

Мъгла пълзящо бяла…

Пролет престани!

Стефан Стефанов

31.03.2020 ГББГ

Радвам се, че я познавам

/автор на картината е Иван Христов - Грога/

Премръзналите облаци не спят.

Брезата пусна сладките си мисли.

Тръстиките с камъша си мълвят,

А котките държат да бъдат чисти.

Съблича се безсрамната гора.

Пендари хвърля – нанизи от злато.

Какво богатство крие се в пръстта,

Че семето заравя се богато?

Тъче гората козяк от мечти

И се завива страстно през главата.

Какъв разкош ще може да роди,

След кратка дрямка нашата позната!?

Стефан Стефанов

28.03.2020 ГББГ

Монада

Прегърнат с тебе искам да заспя

Да бъдем двама пак една монада

И никой да не знае докога

Защото отговорът е наслада

Незнайно е къде започващ ти

Къде завършвам аз е наша тайна

В блестящите зеници погледни

Там шири се сакралнотта потайна

Стефан Стефанов

27.03.2020 ГББГ

Безпределите

Събуй си мислите.

Хвърли цървулите на нищетата.

Прости на другите

и полети с приятеля си вятър.

Скъсай афишите.

Пази копринената нишка на душата.

Влез в безпределите

и тихо напусни абсурдният театър.

Стефан Стефанов

25.03.2020 ГББГ

Диванно хайку

Остани вкъщи.

Събуй си мислите.

И може би да.

Стефан Стефанов

23.03.2020 ГББГ

Пролетна умора

Протегна се тя –

Пролетната умора –

Котка сред цветя.

Стефан Стефанов

21.03.2020 Чавей

Поетични пръсти

Претърсват ме неврозни пръсти.

Какво ли крия пък сега!?

Донякъде съм изненадан,

Че искат още от това.

А може би им трябва друго,

За мен незнайно при това,

Което да ги обезсили

И кататонни на часа.

Познати пръст и разкошни

Със собствени съдби дори,

Не спирайте да ме следите,

Че губя се в едни гори...

Стефан Стефанов

21.03.2020 ГББГ

Равноденствие

Прецизен вятър ме обдухва,

лисица с котката ми спи,

из село лападът се вихри,

пчелите чакат знак – лети.

Щъркелите бавно идват,

няма никакъв ламтеж,

дете всред дъхави години -

какъв копнеж, какъв копнеж!

Разтварят се отдавна спящи,

завъртат се чакръци смях,

разпръснати до безпредела,

блестят възможности без страх.

Стефан Стефанов

21.03.2020 Чавей

Лила

Безцелно чаровно въртене,

Буйна щастлива тълпа,

Усмивки със смях залепени,

Развята от вятър коса.

Невидима златна спирала.

Безкраен неистов въртеж,

Насладата само остава

И полъх от миг на летеж.

Наречена с името Лила,

Играна от всички без ред

За някой изконна родина,

Блаженство, съдба и секрет.

Стефан Стефанов

19.03.2020 ГББГ

Триглас

Дишам, а знам, че не трябва.

Щъркели зидат спирала.

Падат метличини бавно.

Синьото тихо въстава.

Мислите все се прокашлят.

Май, че вълна ме завива.

Нищо и никакво място…

Сойка приплясна - красиво.

Тъмното в мене се гали.

Капе смола от дървото.

Нищото здраво се киска.

Пея в триглас със детето.

Стефан Стефанов

16.03.2020 ГББГ

Не заспивай

Умората зави ме с тежка черга,

Сънят възглавница любезно ми подложи,

Потънах в топъл свят на безметежност

И прекратени мислени кроежи.

Започнаха процеси изначални

Да обновяват цялата система,

Спонтанна сила зареди изцяло,

Изпразнената ми докрай вселена.

Събуждането е възможно още,

Но що да сторя, аз съм незаспиващ!

Съзнанието има смисъл само,

Защото Той е вечно всеоткриващ.

Стефан Стефанов

15.03.2020 ГББГ

Витата стена

Витата стена

Със мощните си плещи

Нас синца пази.

Стефан Стефанов

12.03.2020 ГББГ

Теофании незрими

С теофании незрими преизпълнен е света.

Всяка твар радостородна хвали с дъх прекрасността

на мира извикан с думи и съгрят до тържество,

на родилната утроба, на безкрайно пиршество.

Насладители разкошни и певци на благодат,

може ли да има още дъхавост и чаромат

във исихиите нощни и екстазите във цвят!?

Стефан Стефанов

10.03.2020 ГББГ

Аз съм жена

Аз съм жена и прекрасни са мойте очи,

да прекрасни.

Аз съм жена и прекрасни са мойте гърди,

да прекрасни.

Аз съм жена и прекрасна е мойта уста, -

и опасна.

Аз съм жена и прекрасна е мойта душа,

да прекрасна.

Аз съм жена и с воали обвита съм,

меки на пипане, - нежни

и с хълми настръхнали, -

преспи метежни.

Ах как прогаря дъхът ми ранната пролет

и пеперудите мои викат за полет.

Аз съм жена и звездите са мойта завивка.

Аз съм жена и тревата е мойта почивка.

Аз съм жена и в косите ми вятър живее.

Аз съм жена и от мене щастие вее.

Стефан Стефанов

28.02.2020 ГББГ

Звезден мегдан

Всеки дъх е върховна молитва.

Всеки поглед възторг-красота.

Всеки удар в гърдите подтиква

Към хорото всред звездни слънца.

А когато дъхът ми се свърши

И очите не гледат така

Над мегдана Ти звездно-посипан,

Позволи да разтворя крила.

Стефан Стефанов

06.03.2020 ГББГ

Коловрат

Прекрасен кръговрат, - почти чудовност,

Запратен до пределния ни свят,

Засилен до възможната граничност,

Чудесна сплав от мощ и благодат.

Навсякъде повтарящ се фрактално,

Творящ познатите ни светове,

Менящ мащабите си непрестанно,

Но принципите неотменно, - не.

Открит си за съзнания пречисти

И ясен си за древни мъдреци

До нас запазен в символи лъчисти, -

Ключове за безподобни дни.

Стефан Стефанов

02.03.2020 ГББГ

Момичето от Мисисипи

 /джаз блус/

Това момиче от Мисисипи

Е точното момиче за мен

Това момиче от Мисисипи

Въобще не носи сутиен

Това момиче от Мисисипи

В реката се къпе само

Това момиче от Мисисипи

Към мене поглежда – Защо!?

Това момиче от Мисисипи

Е готово да плува със мен

Това момиче от Мисисипи

Превърна нощта ми във ден

Това момиче от Мисисипи

Е истинска мокра жена

Това момиче от Мисисипи

Ме кара песента да греша

Това момиче от Мисисипи

Блуса по френски владей

Това момиче от Мисисипи

С китарните рифове пей

Това момиче от Мисисипи

Е точното момиче за мен
Това момиче от Мисисипи
За него аз май съм роден

Стефан Стефанов

01.03.2020 ГББГ