Радвам се, че я познавам

/автор на картината е Иван Христов - Грога/

Премръзналите облаци не спят.

Брезата пусна сладките си мисли.

Тръстиките с камъша си мълвят,

А котките държат да бъдат чисти.

Съблича се безсрамната гора.

Пендари хвърля – нанизи от злато.

Какво богатство крие се в пръстта,

Че семето заравя се богато?

Тъче гората козяк от мечти

И се завива страстно през главата.

Какъв разкош ще може да роди,

След кратка дрямка нашата позната!?

Стефан Стефанов

28.03.2020 ГББГ