Равноденствие

Прецизен вятър ме обдухва,

лисица с котката ми спи,

из село лападът се вихри,

пчелите чакат знак – лети.

Щъркелите бавно идват,

няма никакъв ламтеж,

дете всред дъхави години -

какъв копнеж, какъв копнеж!

Разтварят се отдавна спящи,

завъртат се чакръци смях,

разпръснати до безпредела,

блестят възможности без страх.

Стефан Стефанов

21.03.2020 Чавей