Дишам,
а знам, че не трябва.
Щъркели
зидат спирала.
Падат
метличини бавно.
Синьото
тихо въстава.
Мислите
все се прокашлят.
Май,
че вълна ме завива.
Нищо
и никакво място…
Сойка
приплясна - красиво.
Тъмното в мене се гали.
Капе
смола от дървото.
Нищото здраво се киска.
Пея в триглас със детето.
Стефан
Стефанов
16.03.2020
ГББГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар