Поетични пръсти

Претърсват ме неврозни пръсти.

Какво ли крия пък сега!?

Донякъде съм изненадан,

Че искат още от това.

А може би им трябва друго,

За мен незнайно при това,

Което да ги обезсили

И кататонни на часа.

Познати пръст и разкошни

Със собствени съдби дори,

Не спирайте да ме следите,

Че губя се в едни гори...

Стефан Стефанов

21.03.2020 ГББГ