Зимно слънце
Иван Христов - Грога
Преболедувалото
слънце се показа
На
портата на страстния ми ден.
Просветна
плахо, после се изкашля,
А погледът
му есенно-смутен.
Поканих
го и май, че чух въздишка
До
печката ми пламнала се сви,
Бе
слабичко като дете със книжка,
Изгубено
всред девствени гори.
Говорихме
и пихме чай до пладне…
Лъчите
му излъчваха тъга -
Безкраен
бе декември безпощадни,
А слънцето
проля почти сълза.
Стефан
Стефанов
15.11.2020
Чавей
Няма коментари:
Публикуване на коментар