Ледена душа

Измръзват нощите – помръзват

И чупят се с кристален вик.

Трошат се фибрите им тънки,

Ковани в нулевия миг.

 

Студът напредва безпощадно…

Изпива топлото море.

Превзема време и пространство.

Гради сковани светове.

 

Прегръщам този студ след есен

И не за да го разтопя,

А да се слея с честотата

На ледената му душа.

 

Стефан Стефанов

25.11.2020 Чавей