Погали самотата

 

Опитах да погаля самотата,

Но тя не го прие съвсем добре.

Не искаше прекрасното момиче

Да раздели богатството на две.

 

Не и се сърдя, даже я разбирам,

Не можеш да делиш сърце на две…

Но с толкова красива поетичност

Със сигурност бих писал по-добре.

 

Затуй вървя след нея неотклонно

И уж случайно срещам всеки ден

Очите ѝ в безкрайната далечност

С едничка мисъл тя да види мен.

 

Стефан Стефанов

2011.2020 Чавей