Заплака
облакът от радост -
Най-после
есента дойде,
Това
предълго жежко лято
Пресъхна
го като дере.
А как
се разигра гората,
Направо
пощръкля от кеф,
Облече
кичеста премяна:
Червено,
жълто и седеф.
А влагата
със бързи пръсти
Разпусна
росните коси -
Потекоха
реки от пръски,
Преливаха
от хлад мъгли.
Невероятната
картина
На
свежест и на красота,
Превърна
есента във празник,
Даряващ
чиста свобода.
Стефан Стефанов
13.11.2021 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
По-красива и смислена поезия за есента не бях срещала!
ОтговорИзтриване