Лисицата ми

Лисицата ми, тази волна кучка,

Не пада си по ялови следи,

Владее нежно древното изкуство

На правене щастливи съдбини.

 

Надушва бързо моите капризи,

Намира поизгубени мечти.

В душата ми се вглежда доста кръгло,

Преди за мене нещо да реши.

 

И всичко туй при крайна мълчаливост,

Без зъбене и тропане с крака.

Понякога с опашка ще ми кимне,

Но колкото и сам да разбера…

 

Лисицата ми, – моят дух пазител,

Спокойна е за днешния ми ден,

Оказва се, че тайничко, по листче,

Прочела е какво ли не за мен!

 

Стефан Стефанов

16.11.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito