Самотата
е мойта любовница,
Тя
е мойта любима жена
С нея
гледам дълго звездите си,
С нея
стихове тихо чета.
Тя
прошарва по малко косите ми
И душата
избелва с ръка,
Как
прекрасно мълчим и не питаме:
Накъде
и защо – докога?!
Стефан Стефанов
26.11.2021 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Няма коментари:
Публикуване на коментар