Сърцето през зимата

 

Отнякъде се сипна зима

И побеля земя, коса…

Сковаващ студ в излишък има -

Целуващ парещи уста.

 

Сред пустош бродя безпределна,

Заспивам целият във сняг,

Но тази бездна неугледна,

Е моят най-обичан свят,

 

Във който бялото е видно

И нищо друго не личи.

Почти постигам съвършенство,

Но някак си не спираш ти!

 

Стефан Стефанов

11.01.2022 Чавей

Il palazzo del gatto infinito