Почти невъзможен блус

 

Сутринта след теб никога не настъпва.

Черни са моите очи.

Ти смени моята кожа със твоята

И сега съм копринено гол и прозрачен.

Дъхът ми дълго се крие във теб,

Тръгвам да го търся и преди да припадна

Той избухва в косите ти.

Спасен съм, но само до следващата ти поява.

Невероятният блус на твоята опияняваща душа

Изпълва храма на моята самота.

Черни са моите очи.

А ти си повече от бяла,

Повече от бяла за мен…

Почти невъзможна.

Почти!  

Черни са моите очи…

 

Стефан Стефанов

06.01.2022 Чавей

Il palazzo del gatto infinito