Скоро
преставам със мислите,
Не
че не мога, не, не!,
Но
някак си по ми е чистичко
Без
цялото туй соаре.
Някои
едва са проходили
И хайде,
напират навън.
Други
се крият по шкафове
И чакат
среднощния звън.
Има
и баш ненормалници,
Какво
да ги правя!? – мълча.
А други
съвсем безпардонници
Пердашат
през пълна уста.
Полека,
полека изчиствам ги,
Една
или две, най-добре.
Накрая
във чисто съзнание
Завръщам
се – слава Тебе!
Стефан Стефанов
09.01.2022 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Няма коментари:
Публикуване на коментар